Кога се разминават двата пола

Дълбоката причина двама души да не се разбират е, че са на различни вълни

Проблемите в общуването, говоренето на различни езици от двата пола, е вечна тема за коментар. Понякога се чудим защо двама души се разминават при положение, че биха били прекрасна двойка или при положение, че изпитват взаимни симпатии. Или защо връзките се разпадат, без значение дали стандартно – в началото или още повече, след дълъг период на отношения. Основната причина на пръв поглед е в комуникацията – “Той/тя не ме разбира”, “Нямаме како да си кажем”, “Нямаме общи интереси”. Дали обаче само комуникацията е причина за това? Без съмнение, ако партньорите не изказват ясно желанията си или ако посланията им не стигат до отсрещната страна, това неминуемо води рано или късно до емоционален разрив. Какво стои обаче зад тази липса на комуникация?

По-дълбоката причина двама души да не се разбират е, че са на различни вълни. Това означава, че не съвпадат периодите им на търсене и потребностите, които са водещи за съответния етап. Класическият пример е при първоначалното разминаване. Двама души се срещат и изпитват привличане. На този етап обаче например Тя е с идеята да не се ангажира трайно, защото скоро е приключила предишна връзка и сега се защитава и дистанцира. Търси забавление, но не и нещо сериозно, защото не е готова да допусне нов партньор в живота си. Той в този момент се радва на успех в личен план, но е решил, че е подходящо време за сериозна връзка. Въпреки взаимните симпатии, тази двойка трудно може да осъществи дълготрайна връзка на този етап поради факта, че посланията, които тя изпраща, са за нещо повърхностно, докато Той ще заложи на търсенето на сигурност и вероятно ще предлага по-дългосрочни планове. Тя ще се почувства притисната и ще се отдръпне. В резултат въпреки тръпката, двамата ще почувстват, че има разминаване и сигурно ще стигнат до извода, че имат различни визии за живота, което може да не е така, а разковничето да е просто в различните им краткосрочни цели. Дали ако изпаднат в задълбочен разговор и си изяснят позициите това ще помогне? Например ако решат да си дадат време, за да проследят как се развиват нещата? Може би да, може би не, зависи от това какви ще бъдат търсенията на всеки един от тях на следващия етап.

По същия начин, но по-болезнено се преживяват разминаванията след като е формирана връзката. Всичко е било безоблачно и розово, но например след една година Той се чувства прекрасно от начина, по който се развиват нещата и няма нужда от стимул във взаимоотношенията. Радва се на партньорска хармония и се обръща към работата си. В този момент обаче Тя вече очаква някакво развитие на връзката и се фокусира върху емоционалния си свят. Отново става въпрос за различни очаквания – докато Той иска да задържи положението, тя търси подхранване на отношенията, което може да прерасне в конфликт.

А класическият пример за несподелените чувства и свързаните с това драми? Почти всеки има близък приятел или приятелка, които не може да разбере защо прахосват емоциите си и ги насочат към обект, който очевидно не е подходящ, а в много случаи това продължава много дълго. Отстрани погледнато, обектът на чувствата не заслужава по никакъв начин вниманието, но можем ли да разубедим близките си в такъв момент? Колкото повече се опитваме да помогнем и да изложим “обективните” си доводи, толкова повече човека, на когото се опитваме да помогнем приятелски, се вкопчва в неподходящия избор сякаш за да докаже, че има основания и “си струва”.

Защо се получава подобна фиксация? Реалните пречки да няма връзка в случая нямат централно значение, защото моделът на фиксиране е еднакъв. Без значение дали желаният обект е ангажиран или свободен, недостъпността е в основата на продължаващите усилия да бъде спечелен. Когато започнем да се стремим към някого, когото не можем да спечелим, често проявяваме склонност да търсим нови и нови варианти, за да не си признаем пред себе си, че сме сбъркали и трябва да се откажем. А колкото повече сме вложили, толкова по-силно се стремим да получим полза за усилията си. По този начин освен първоначалното разминаване между двамата се получава и едностранно фиксиране на неудовлетворените желания. В повечето случаи мъжът или жената, които не са срещнали взаимност, го класифицират като несподелена любов, но на практика едно от нещата, които ги задържа в това положение, е неосъзнатото усещане за личен неуспех и опит с всички сили да бъде намерен вариант за промяна.

Как може погледът към разминаването да помогне в реалността? За съжаление, осмислянето, че причината е в разминаване във ”вибрациите” на определен етап трудно може да се очаква да промени действителността. Този поглед обаче може да ни помогне да не търсим обяснение за неуспеха в себе си. Обикновено когато има проблем във взаимоотношенията, човек се чувства зле и е склонен да търси причините в себе си “Не трябваше да казвам/правя….”,”Ако…, то….”. Често се понижава самооценката, поглъщащо усещане за отхвърляне, неудовлетвореност. Ако мислим за разминаване във времето, погледът е малко по-обективен. Това не е самозаблуда, за да се спасим от негативните емоции. Този поглед помага да погледнем ситуацията по-обективно и да не се самообвиняваме и да не изпадаме в трайни състояния на тъга. Може да ни помогне да бъдем по-толерантни и да изчакаме пасване на целите във времето. Помага да не пропуснем шанс, който е около нас, а не бихме забелязали. И най-вече, помага както да се освободим от агресията както към човека, който не е отговорил на чувствата ни, така и да избегнем подсъзнателната агресия, насочена към себе си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.