Като страстен етнограф, краевед и документалист Иван Енчев – Видю, който създава през 1901 г. първата извънстолична художествена сбирк – днешната Художествена галерия – Казанлък, прекарва десетилетия в събиране на материали за българската памет и култура. Той поддържа лични контакти, кореспонденция и срещи с най-големите интелектуалци на епохата си. В неговите архиви и албуми (които днес се изследват от историци и литературоведи) са открити и запазени неизвестни Вазови ръкописи.
До края на живота си Иван Енчев – Видю попълва два специални ръкописни албума със забележителна стойност. В тях той събира оригинални снимки, писма и ценни ръкописи на най-известните и заслужили българи от онази епоха.
Частта, посветена на Патриарха на българската литература Иван Вазов, включва оригинални ръкописи на писателя. Видю е успял да събере и запази лични записки или текстове, писани собственоръчно от самия Иван Вазов. Албумите съдържат оригинални снимки на Вазов, които художникът е колекционирал и подредил в своя летопис на българската култура.
Тези албуми са замислени от Иван Енчев – Видю като своеобразна памет за духовните стълбове на нацията ни. Подобни страници и материали в същите албуми той посвещава и на други големи творци, с които съдбата го среща или чието дело изследва – като Кирил Христов, Антон Страшимиров, актьорите Адриана Будевска и Гено Киров, и художниците Иван Мърквичка и Ярослав Вешин.
Материалите за Вазов в тези албуми отразяват огромното преклонение на Видю към писателя, чието творчество и дух той често споменава и цитира в своите художествени и обществени прояви.
Малко преди смъртта си през 1936 г., а и месеци след нея (чрез неговия брат Енчо Енчев), в музея постъпва огромно негово дарение. Музей „Искра“ и съпътстващите културни институти в града (библиотеката и художествената галерия) притежават изключително богато наследство от него, което включва уникалният авторски албум от 308 страници. В него Видю е събрал и систематизирал 126 свои пълнотекстови статии от периодичния печат (включително публикации на френски език), рецензии за изложби, театрални постановки и изследвания на паметници на културата. По страниците има негови лични задрасквания, бележки и препратки.
Тъй като първоначално музеят, галерията и библиотеката в Казанлък са се развивали под един общ покрив, днес наследството на Иван Енчев – Видю е разпределено по специфични фондове – документите и етнографията са предимно в ИМ „Искра“, картините в Художествената галерия, а книжовното наследство – в библиотека „Искра“.
Видю е роден в Казанлък на 29 март 1882 г. През 1901 г. постъпва в Държавното рисувателно училище в София, където учи при проф. Петко Клисуров. Воден от артистичния си дух обаче, в края на следването си той решава да не се яви на последния изпит и не се дипломира. Впечатлен от сказките на проф. Антон Митов по История на изкуствата, започва да пише и публикува статии за художници и музеи във вестник „Ден“. През 1906 г. заминава на специализация в Мюнхен, Германия, където задълбочено изучава живописта на старите майстори в Пинакотеката. Завръща се в България през 1908 г. под силното влияние на символизма и декоративизма на сецесиона.
Иван Енчев – Видю е създател на първата художествена сбирка на днешната Художествена галерия в Казанлък. Още през 1909 г. той подарява 15 свои творби на новоформиращата се сбирка. Малко преди смъртта си прави още едно голямо дарение на музея, библиотеката и художествената сбирка в града, състоящо се от стотици специализирани книги, възрожденски накити, носии, икони и снимки.
Той е авторът, който изработва герба на град Казанлък през 1924 г.
Художникът умира на 27 август 1936 г. в Бургас.
Последвайте ни и в Телеграм