Художествена галерия – Казанлък представи публичния отчет за дейността си през периода 4 август 2021 – 4 август 2026 г., в който директорът д-р Пламен В. Петров очерта мащабната институционална трансформация, реализирана през последните пет години. „Излизам от този мандат с усещане за вътрешна съдържателност и мир“, заяви той в началото на представянето .
Още при встъпването си в длъжност през 2021 г. Петров и екипът му се сблъскват с редица дефицити – остаряла нормативна рамка, липса на модерна експозиционна политика, проблеми в стопанисването на фонда и необходимост от изграждане на нов публичен образ на институцията. „Когато през 2021 година поех управлението, с екипа бяхме изправени пред сериозни предизвикателства“ , припомни той.
Нормативна реформа и институционална прозрачност
Един от ключовите моменти в мандата е приемането на новия Правилник за устройството и дейността на галерията през април 2022 г., гласуван единодушно от Общинския съвет. С него е премахната „правната аномалия“ от 2011 г. и са въведени механизми за контрол и прозрачност, съгласувани с Министерството на културата .
Въведена е и първата в страната детайлна методика за оценка на дарения и откупки, базирана на четири критерия – произход, творчески принос, физическо състояние и значение за фонда. Галерията въвежда и открит прием на предложения за изложби, оценявани от национална експертна комисия.
Финансова стабилност и ръст на приходите
Отчетът показва значителен финансов ръст. Общият бюджет на галерията нараства от 87 048 евро през 2021 г. до 304 525 евро през 2025 г. – увеличение от над три и половина пъти. Приходите от собствена дейност бележат ръст от над 250%, достигайки 23 198 евро през 2025 г. .
Петров подчерта, че галерията е привлякла над 274 000 евро външно финансиране – средно по 50 000 евро годишно. Сред ключовите проекти са модернизация на експозиционната среда, реставрация на творби, дигитализация и изграждане на новата постоянна експозиция „Избори“.
Модернизация на материалната база
През мандата са реализирани мащабни инфраструктурни подобрения: цялостна климатизация, нова система за видеонаблюдение, LED екран, осветителни системи, стъклени преградни стени за микроклиматично зониране, модернизация на фондохранилището и създаване на ново пространство „Депо съвреме“. „Сградата отвори своето сърце, превръщайки посетителя… в свидетел на самата музейна работа“ .
Обогатяване на фонда
Фондът на галерията нараства от 4 888 на 5 206 инвентарни единици – 318 нови произведения, повечето дарения. Сред дарителите са проф. Аксиния Джурова, д-р Мария Василева, д-р Антон Стайков, Филип Зидаров и редица съвременни автори. Фонд „Фотография“ нараства десетократно – от 5 на 55 единици .
Изложбена и международна дейност
За пет години галерията реализира над 100 изложби, включително национални и международни проекти във Виена, Варшава, Скопие, София, Пловдив и др. Сред акцентите са юбилейните изложби за Васил Бараков, Иван Милев, Ненко Балкански, както и цикълът „Навсякъде с изкуството“, включващ десетки автори от страната и чужбина.
Работа с публиката и дигитална трансформация
Посетителите на галерията нарастват от 4 000 през 2021 г. до над 15 900 през 2025 г. – ръст от близо 280%. Филиалите Дечко Узунов и Ненко Балкански увеличават посещаемостта си от десетки до над 2 200 души годишно. Музеят „Хинора“ достига 2 800 посетители през 2026 г. .
Галерията реализира над 400 публични инициативи – лекции, турове, детски ателиета, концерти, литературни четения и перформанси. Дигиталната стратегия води до над 3,4 млн. гледания на съдържанието във Facebook и ръст от 325% във взаимодействията.
Заключение на мандата
„Оставям след себе си не просто подреден музей, а работещи механизми… пространство с изправен гръбнак, което създава смисъл и проектира бъдеще“ , заяви д-р Петров в края на отчета.
Публиката и присъстващите представители на институции изразиха благодарност за постигнатото, а дискусията премина към бъдещето на галерията и потенциални структурни решения за общата музейна сграда.
Последвайте ни и в Телеграм