Векове наред племена и народи из цял свят споделят чрез вярванията си способността на земята да съхранява в органичната си материя паметта на времето. Също както концентричните пръстени, скътани в стволовете на древните дървета, измерват течението на годините, така и живописта на Антон Антонов, изобразяваща усукани корени, преплетени клони, изсъхнали слънчогледови съцветия, птичи гнезда и структурни пластични фрагменти, проследява материалността на времето, паметта и природното съществуване. В сряда вечер премина откриването на най-новата изложба на казанлъшкия художник, носеща името „Белезите на времето“, която директорът на Художествена галерия – Казанлък д-р. Пламен Петров описва като „живопис, която говори за бъдещето, дължейки сметка върху това, на което стъпваме„.
Идеята за създаването на изложбата се заражда около три години по-рано по време на друго събитие, разказва директорът Пламен Петров. „Лично аз си мечтая (за изложбата) от времето на едно много голямо представяне на Съюза на българските художници и представителството на Казанлък на втори етаж в галерията. Когато срещнах живописта на Антон Антонов, няколко дни по-късно говорихме и го поканих да направи изложба.„
„Преди това събитие не се познавахме, но неведнъж съм казвал, че живописта, която срещам от него, е живопис, която лично ме вълнува. Живопис, която в 21-ви век звучи изключително актуално и която говори за бъдещето, дължейки сметка за това, върху което стъпваме. Когато Антон Антонов ми каза „Да“ за изложбата още миналата година, не очаквах, че процесът на работа по тази експозиция ще бъде толкова лек, защото това, което виждам в живописта е един твърд характер на човек, който възприема света около себе си по начин, който за мен е изключително чужд„, посочи още д-р. Петров.
Творчеството на художника преплита в себе си природното като органично, извиращо от земята и нейните обитатели, но и като символично, изобразено чрез природните науки и геометрията. Връзката между конструктивното и стихийното, между изграденото от човека и създаденото от природата образува един от основните вътрешни конфликти в изложбата, пишат от галерията.
„Виждам човек, който не търси себе си, а човек, който отдавна се е намерил. Човек, с един особен позитивизъм, който на мен лично днес страшно много ми липсва от изкуството, защото изкуството реагира много по-адекватно и бързо на процесите, които текат около нас, а в последните години те са доста затормозяващи и травматични„, допълва относно изложените произведения д-р. Петров.
Цветовата палитра на Антон Антонов е вградена в земното – монохромна, строга, изградена от нюанси на охрата, умбрата, дълбоките кафяви и въгленови тонове, съчетани със сиви и графитни полета. В привидната неутралност обаче са преплетени резки петна от наситено червено, жълти пробиви, синьо-зелени патини и студени аквамаринови оттенъци, които създават усещането за контрастност и напрежение – баланс, който авторът майсторски постига чрез разнообразни похвати.
„Ето, че в Казанлък се срещам с един автор, който въпреки всички конфликти около нас и дори между нас самите, е съхранил най-ценното в себе си – това, което е открил като живопис още през 90-те години […] Да успее да съхрани също и надежда към бъдещето, да твори съвсем тихо, без много шум, като че ли правенето на изложба за него е свещено действие„, разказва Пламен Петров.
Директорът на галерията описва „Белезите на времето“ като емблематична хроника на българското и регионално изкуство: „Тази изложба за мен, а и не само, е празник и за Казанлък, и за историята на българското изкуство, защото тя се дописва ежедневно от всички, които живеем в тази долина, от всички художници, които въпреки превратностите на времето, въпреки суровата реалност продължават да карат хората да мечтаят във време, в което мечтите не са на мода„.
За колекцията си Антон Антонов сподели с публиката, че картините съдържат в себе си необходимото за провеждане на разговор с душата на човека: „Искам да кажа много неща, но предпочитам да ги покажа, защото каквото и да кажа словесно смятам, че няма да е достатъчно, за разлика от това, което ще успеете да видите. Надявам се моите произведения да докоснат поне една малка част от вас и това за мен ще е достатъчно. Надявам се, докато ги гледате, да откриете и себе си, и мен„.
Изложбата „Белезите на времето“ може да бъде видяна до 22.11.2026 година.
Снимки: Антония Драганова
Последвайте ни и в Телеграм