След нападението над дете в село Кънчево случаят отново постави на дневен ред въпроса за агресивното поведение при кучетата и ролята на човешкия фактор в подобни инциденти. Ивелина Недкова от Animal Hope – Казанлък обяснява, че агресията при животните рядко е случайна. Според нея тя е резултат от конкретни стимули, които кучето възприема като заплаха, нарушаване на територията или провокация.
Недкова подчертава, че много породи, особено пазачите, са силно териториални. Когато човек – дори съсед – навлезе в чужд двор без предупреждение, животното реагира инстинктивно. За него това не е гост, а нарушител. В подобни ситуации агресията е естествен защитен механизъм, а не „лош характер“. Тя допълва, че кучето в Кънчево е било на своя територия, което само по себе си е силен отключващ фактор.
Освен териториалността, Недкова посочва и други причини, които могат да провокират агресия. Често, когато кучето е зад ограда, деца или възрастни хора го дразнят – хвърлят камъни, удрят с пръчки или просто го провокират от любопитство. За животното това е заплаха, която остава в паметта му. Ако в миналото е било тормозено, то може да реагира по-силно при ново присъствие на човек, който по поведение или движение напомня за предишната ситуация. Страхът, несигурността и липсата на социализация също са фактори, които могат да направят реакцията по-остра и непредвидима.
По отношение на отговорността Недкова е категорична, че тя е споделена. Родителят, който влиза с дете в чужд имот без предупреждение, носи част от вината, защото нарушава територията на животното и поставя детето в риск. От друга страна, собствениците на кучето са длъжни да обезопасят двора си – стабилна ограда, заключена порта и ясно предупреждение за наличието на пазач. Липсата на тези мерки увеличава вероятността от инцидент. Според нея „при всички положения са виновни хората“, защото и двете страни имат задължения, които често се подценяват.
Недкова обръща внимание и на реакцията при среща с голямо или видимо агресивно куче. Тя обяснява, че бягството е най-опасната реакция, защото активира инстинкта за преследване. Не трябва да се гледа животното в очите, нито да се правят резки движения. Най-добрата превенция е избягването – преминаване на друг тротоар, спокойно отдалечаване и липса на опити за контакт. При реално нападение реакцията е почти невъзможна, защото всичко се случва за секунди, което прави превенцията много по-важна от самата защита.
Последвайте ни и в Телеграм