От днес любителите на казанлъшкото изкуство могат да посетят най-новата изложба в Музей „Ахинора“ – „Към Иван-Милевия Крали Марко“. Вернисажът е резултат на дисертационно проучване на фолклорните влияния в творчеството на художника и проследява развитието на кралимарковския образ, втъкан в целия южнославянски епос. Изложбата може да бъде посетена до 31 декември т.г.
Едноименната картина на Милев, рисувана преди точно един век, е създадена през една от най-важните за художника години – 1926. Тя започва с особено високо признание за него, а именно награда и парична премия в размер на 10 000 лв. от Министерството на просвещението за „декоративната му работа“ „Божа майка“. А през месец март, четири творби на Иван Милев са включени в голямата изложба на българското изобразително изкуство, подредена в Общинския дом в Прага. Комитетът на изложбата е под председателството на самия Алфонс Муха, а изложбата е подредена в десет изложбени зали. Това е единственото представяне на Иван Милев, извън рамките на страната ни, до неговата смърт.
Същата година Иван Милев е приет за член на дружество „Родно изкуство“ и през май негови творби са включени в седмата годишна изложба на Дружеството, която е представена в Постоянната художествена галерия на Тръпко Василев. Отзиви в печата не липсват и в тях срещаме както името на Иван Милев, така и коментари относно произведенията, с които той се включва в изложбата. От статията на писателя Любомир Владикин например, във вестник „Демократически сговор“, разбираме, че Милев участва с три свои произведения – „Св. Иван Пусти“, „Крали Марко“ и „Светогорската легенда“. За „оня селски хубавец, за който никоя пищност не е достатъчна, наивно преувеличен и все пак безкрайно фантастичен, с някаква буйна и неизчерпаема сплетеност на див цветарник от тонове и багри“ пише и Чавдар Мутафов във вестник „Слово“.
През 1972 г. Дечко Матеев публикува своите спомени на страниците на вестник „Казанлъшка искра“. От тях научаваме за срещата му с Иван Милев през 1924 г. в Борущица и желанието му да изрази „на платно поверието за стъпката на Крали Марко на Бузовото кале“.
Последвайте ни и в Телеграм