На 12 юли 1921 г. по случай 20-та годишнина на казанлъшкия музей, Иван Милев изработва свой авторски поздравителен адрес към създателя му Петър Топузов и му го изпраща.
Техниката на създаването на адреса е акварел, темпера, бронз върху хартия, размерите му са 47,5 cm (в) × 24 cm (ш).
В поздравителния адрес пише: „Господину Петру Топузову, председател историческия, етнографическия, археологическия, ботаническия, зоологическия МУЗЕЙ С ПИКАНОТЕКА. ХВАЛА И ЧЕСТ ЗА ПРОЯВЕНА ДЕЙНОСТ. Поздравления от Иван Милев“.
Текстът е изписан ръчно със специфичен за Иван Милев декоративен шрифт (сецесионова стилизация). Вижда се оригиналният саморъчен подпис на Иван Милев.
Изобразена е женска фигура, вероятно, стилизиран образ на муза, богиня или алегория на изкуствата и историята с корона, държaща щит с три хералдически знака. Обединението на миналото – археология и история, природата – ботаника и зоология и духа – изкуство, е възможно да е имал предвид художникът, изобразявайки трите герба върху щита на музата.
Фонът съчетава вълнообразни линии, характерни за сецесиона, и декоративни елементи, напомнящи за нощно небе или водна шир.
В долния ляв ъгъл има малка рисунка, изобразяваща сграда с купол и колони под драматично небе,(оцветено в червено и бяло. Това най-вероятно е символично изображение на храм на изкуствата, музей или визия за бъдещата сграда на културната институция. Може да се направи и асоциация с Пантеона в Рим.
Архитектурният силует, който Иван Милев е нарисувал в долния ъгъл с класическия портик и колонада, триъгълния фронтон над него и масивния купол отзад, напълно съответства на емблематичната структура на римския Пантеон.
В европейската култура, и особено през епохата на сецесиона и класицизма, сградата на Пантеона се е превърнала в абсолютен визуален символ на мястото, където се съхраняват паметта, величието и духът – храм на безсмъртието и високата култура. Тъй като адресът е посветен на основаването на музеите и художествената галерия в Казанлък, Иван Милев може би метафорично изобразява казанлъшкия музей като един нов, местен „Пантеон“ на духовността.
Иван Милев, макар и силно обвързан с българското народно творчество и темата за „Родното изкуство“, е бил отлично запознат със световната архитектурна класика. Като поставя този универсален символ, той издига делото на Петър Топузов на световно, общочовешко ниво – читалищната и музейна дейност в малкия тогава Казанлък е приравнена по важност до съграждането на вечни паметници на културата.
Използването на този образ в поздравителния адрес носи дълбок символичен смисъл
Красивият документ се пази във фонда на Художествена галерия – Казанлък в Колекция „Приложни изкуства“ и е с инвентарен № ХГК-П-1. Грамотата е придобита от галерията през 1944 г.
„Грамота“ на Иван Милев може да бъде разгледана онлайн на уебсайта на галерията, чиято важна част от богатите фондове на институцията вече е достъпна виртуално тук:
Последвайте ни и в Телеграм