Повече от час и половина време казанлъшката публика, избрала снощи срещата с Катя Зографова в Музея на розата в Казанлък, бе във властта на сладкодумната и очарователна „колекционерка“ на биографии на значими за историята, литературата и изкуството жени, разкрила изумителни факти от биографиите на знаменити българки и „българолюбиви“ жени, .
Всепризнатата изследователка на житейския и творчески път на бележити жени разкри в навечерието на 8 март прелюбопитни детайли и неизвестни подробности от интимния свят на Елисавета Багряна, Фани Попова-Мутафова, Райня Княгиня, Съба Вазова, Весна Парун и други.
Зографова разказа за сърдечния роман между Багряна и бащата на бившата бразилска президентка Дилма Русев – Педро. Потесата пътувала до Бразилия в началото на 60-те години на ХХ век, където двамата се отдали на чувствата си в огромното имение на Педро, а от общуването им се родили шедьоври като „Стихии“ и „Моята песен“.
Книгата й „Играещата със стихиите – Елисавета Багряна“ проследява живота и описва премълчани, изопачени или малко известни факти за потесата.
Литературната историчка се спря и върху фрагменти от друго свое изследване „Хроники на Вазовия род“, от които стана ясно, че майката на Вазов и неговите не по-малко знаменити братя – Съба Вазова, е автор на спомени, за които проф. Иван Шишманов твърди, че са по-ценни от писменото наследство на Софроний Врачански.
Райня Княгиня е била наричана „геройка“ в своето време и до нас са достигнали картички с нейния образ и такъв надпис, открила е още неуморната Зографова. Тя твърди, че Райна Футекова е била посочена лично от Бенковски за знаменоска, от което недоволствали някои от другарите му, почувствали се неудовлетворени.
Търсачката на нова гледна точка към женските генеалогии на изключителните жени в своите изследвания е включила и „българолюбиви“ жени като Емили Странгфорд, Юлия Вревска, Олга Скобелева, царица Елеонора, Анна дьо Грено, мис Стоун, мис Кларк, д-р Елиза Пастернак, Людмила Прокопова.
Лейди Странгфорд посещава дома на Райна Княгиня в Панагюрище и се среща с един от синовете й, посочи още изследователката.
Малко известни факти са в основата на книгата й за известната хърватска поетеса Весна Парун. Осветена е голямата й любов към актьора Вели Чаушев и бурната им връзка, отразена в десетките писма от архива на българина. Фатално за хърватката се оказва увлечението й по проф. Иван Славов – именно то слага край на пътуванията й до България, забранени от властта, разказа още Зографова .
Катя Зографова е автор на десетки книги и няколко хиляди публикации. Сред тях са „Жените в Априлското въстание“, „Българската одисея на Весна Парун“, „Бележити жени на/за България (от Кера Тамара до Петя Дубарова)“. Работила е повече от 30 години Националния литературен музей в София. Години наред е директорка на къща музей „Никола Вапцаров“, била е директор на Националния литературен музей.
Тя гостува в Казанлък по покана на Общинска библиотека „Искра“ и Клуба на дейците на културата. Домакините посрещнаха писателката и нейните почитатели с хляб и сол и с тематично вокално изпълнение в последните часове преди настъпването на 8 март.
Графика от казанлъшкия художник Иван Гайдаров получи като дар от организаторите писателката. Особено мил жест й направи съименичката й – местната художничка Катя Зографова – тя подари на гостенката своя творба. Оказва се, че двете са единствените българки с напълно еднакво име и фамилия – Катя Зографова.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram