Чиновниците и властта в Казанлък ли ще станат духовните палачи на Иван Милев? *

0
3606

Казанлъшките общински културни институти нямат никакво намерение да предприемат каквито и да е активности, за да съхранят безценните стенописи на Иван Милев за Града на розите. Фреските са в опасност, а нехайството на институциите, призвани да съхраняват духовното наследство, е поразително

Единствените запазени стенописи у нас на родения в Казанлък художник Иван Милев са в опасност, макар да се намират в Стоян-Стайновата къща в родния му град. Къщата е частна собственост на наследниците на фамилията на Маню Стайнов, която има огромен принос към развитието на Казанлък в миналото.

Стоян-Стайновият дом в Казанлък е построен през 1907 по проект на софийския архитект Никола Проданов за семейството на Стоян П. Стайнов /чичо на композитора акад.Петко Стайнов/. През 1925 наследникът му Маню Стайнов

поканил съгражданина си Иван Милев да декорира къщата

Художникът създал стенописите и цялото обзавеждане на първия етаж. Къщата била национализирана след 9 септември, имало през времето на соца идея да стане музей, но не е осъществена. Заради стенописите къщата е обявена за паметник на културата през 1979 година. След 10 ноември е върната на рода Стайнови и оттогава те се опитват да я върнат към живот като място за култура и изкуство. През 2019 последното поколение на рода Стайнови завършва внимателна реставрация на забележителната сграда, включена през 1998 г. в Националния регистър на недвижимите културни ценности.

Поддръжката на къщата обаче е скъпа и става все по-трудно за наследниците, вече на възраст и живеещи в столицата, да се грижат за нея и

в началото на 2020 г. те я обявяват за продан

За това потвърди тогава пред Пресс ТВ Михаил Стайнов – един от тях. На въпрос дали не би дарил на Казанлък „Къщата с кулата“, както е известна сред казанлъчани, той коментира, че би го направил, но не вярва в добронамереността на местната власт и припомни, че прабаба му Бонка Стайнова е подарила детски здравен дом на Казанлък, но волята й да се ползва по предназначение не се изпълнява и днес там е настанена партийната централа на водещата партия. „Това е просто срамота! Стои плочата, че е подарена за здравето на децата и техните майки, а вътре са днешните партийни функционери. Нямам доверие!“, отсече и по БНР Михаил Стайнов. Той се надява къщата да бъде купена от меценат, който ще оцени високата културна стойност на дома и ще го съхрани. Но е категоричен, че не е склонен да го предостави на

община Казанлък, която нямала никакво отношение към духовността

Същата тази общинска администрация на Казанлък остана глуха и без никаква отношение по въпроса през първите месеци на годината, когато новината за продажбата разбуни духовете в Града на стоте художници. Нищо не трогна управниците, а като отговор на безхаберието им интелектуалци от столицата направиха усилие и инициираха петиция с настояване държавата да се погрижи за Стоян-Стайновата къща с изумителните стенописи. Активен двигател на тази петиция бе изкуствоведът проф. Милена Георгиева. Месеци след подписката онлайн тя сподели във Фейсбук, че е получила писмо от местната власт, че община Казанлък ще проведе разговори с Министерството на културата и собствениците на Стоян-Стайновата къща, защото трябвало да се изяснят редица обстоятелства от правен характер преди да се премине към каквито и да е действия. От община Казанлък не отричат в същото това писмо, че въпросът за

съхраняването на творчеството на Иван Милев е въпрос от особена значимост

Към момента Пресс ТВ няма информация да се е провела подобна среща и не само няма раздвижване по-въпроса, но и глухотата на местните чиновници и „културтрегери“ се задълбочава. Рискът фреските на Иван Милев да бъдат изгубени завинаги реципрочно също се задълбочава с потенциала на реални репутационни щети върху престижа на Казанлък, популярен като Града на стоте художници.

Равнодушието на общинските културни институти потвърждават отговорите им на писмата, изпратени от екипа на Пресс ТВ по Закона за достъпа до обществена информация. Попитахме служителите на Художествената галерия-Казанлък, Историческия музей „Искра“, Общинска библиотеката „Искра“, Музей „Чудомир“ и Общински театър „Любомир Кабакчиев“  

какво е тяхното становище по казуса

със съхраняването на стенописите на художника Иван Милев в Стоян-Стайновата къща.

Поразително е, че в един глас и буквално с един и същ текст директорите на Общинска библиотеката „Искра“, Музей „Чудомир“ и Общински театър „Любомир Кабакчиев“ са отговорили следното: „не разполага с документи, отнасящи се до становище по казуса“ и че съответният културен институт „не е задължен субект по този казус“.

От Историческия музей „Искра“, освен копи-пейст на същия текст, са включили и уточнението, че музеят „не е собственик, не е концесионер и не е ползвател на Стоян-Стайновата къща по смисъла на закона и поради това не е налице правна и фактическа възможност за предприемане на действия по опазване, съхранение и поддържане в добро състояние на стенописите“.

„Ние като институция

нямаме правно основание

да предприемем действия по този казус“, пишат и от Художествена галерия-Казанлък. Оттам скромно са си позволили да изразят мнение: „Къщата и безценните за българското културно наследство стенописи на Иван Милев трябва да бъдат собственост на община Казанлък“.

Още по-семпъл е отговорът на община Казанлък. От него става ясно, че били уведомили за казуса Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство.

Нямат становище, нямат и мнение казанлъшките общински културни институти по темата, установи екип на Пресс ТВ. Не са и длъжни, както изтъкват.

Нямат основание, очевидно нямат и чувство за призвание.

Догодина, през 2021 г,. Казанлъшката галерия ще навърши 120 години – тя е най-ранната художествена сбирка у нас. Тогава 120 години ще отбележи и един от най-интересните и богати музеи в страната – Исторически музей „Искра“. Тази година Общинска библиотеката „Искра“ бележи 160 години от учредяването си.

Културните институти-столетници на Казанлък са с удивителна история и бездейно настояще, твърде вероятно е да се покрият с позора на погубването на несравнимите стенописи на Иван Милев с оправдания за „липса на правно основание“, както и заради личната им и служебна

липса на чувствителност за исторически значимото

и усет за високото изкуство. Община Казанлък е ясна – там върхът на творчеството е строежът на тракийска гемия, предизвикваща вече пет години иронията на казанлъчани. И подмятане по брави и входни изтривалки на брандирани с герба на града флагове в кюлотено розово.

Чиновниците с постове по културните институти и властта в Казанлък ли ще предадат творчеството на Иван Милев на духовно убийство? Или могат да преосмислят бездействието и глухотата си? Засега подобни индикации няма.

*Иван Милев умира на 25 януари 1927 г. в София, отнесен от коварната инфлуенца

Писмо-отговор от Общинска библиотека „Искра“, Казанлък
Писмо-отговор от Художествена галерия – Казанлък
Писмо-отговор от община Казанлък
Писмо-отговор от Общински театър „Любомир Кабакчиев“, Казанлък
Писмо-отговор от Музей „Чудомир“, Казанлък
Писмо-отговор от Исторически музей „Искра“, Казанлък
Художественото оформление на салонав Стоян-Стайновата къща в Казанлък е проектирано и изпълнено от Иван Милев през 1925 г. по поръчка на Маню (Михаил) Стайнов.
„Мадоната с младенеца“, Иван Милев, 1925 г. Фрагмент от стенописа в салона в Стоян-Стайновата къща в Казанлък
„Молитва за хляба“, Иван Милев, 1925 г. Фрагмент от стенописа в салона в Стоян-Стайновата къща в Казанлък
„Жажда“, Иван Милев, 1925 г. Фрагмент от стенописа в салона в Стоян-Стайновата къща в Казанлък
„Жътварка“, Иван Милев, 1925 г. Фрагмент от стенописа в салона в Стоян-Стайновата къща в Казанлък
Върху лицевата страна на петлевовата банкнота от емисията 1999 г. е изобразен художникът Иван Милев. Отдолу – характерният артистичен подпис: Иванъ Милевъ.
Иван Милев, автопортрет, 1920 г.
Коментари от Фейсбук

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук