Изложбата Resonare на фотографа и режисьор Румен Сомов ще бъде открита на 7 април в Музея на фотографията в Казанлък, съобщиха за БТА от културния институт. В нея са показани фотографии на гробници и гробищни пространства, а авторът казва, че за него художествената фотография е не само инструмент за визуално изразяване, но и за дълбока медитация върху човешката съдба, паметта и преходността на живота.
„В тази творческа практика избрах да се фокусирам върху гробищни паркове и гробници — пространства, които обществото често възприема като табута или мрачни. За мен те не са просто архитектурни структури или символи на смъртта, а динамични, съдържателни сцени, в които срещаме човешките стремежи към безсмъртие, памет и търсене на смисъл“, посочва Румен Сомов, цитиран от организаторите.
Фотографът отбелязва, че снимайки тези пространства, той не вижда трагичното, а универсалното, защото там се открива крехкостта на човешкото съществуване, но и неговата устойчивост чрез паметта. Камъкът е траен, но и подложен на разруха, а животът е кратък, но оставя следа, казва още Сомов и допълва, че е привлечен от тази визуална и философска амбивалентност. Според автора серията фотографии се стреми да разшири представите за гробището като място на живот, присъствие и диалог между миналото и настоящето.
Resonare е латинска дума, която се разглежда най-вече в смисъла на „ехо“, което е и концептуалната основа на предстоящата фотографска изложба, пояснява Румен Сомов. Той посочва, че за него тази дума не обозначава просто акустично явление, а състояние на продължаващо присъствие. Ехото е звук, който се връща. То е отговор на нещо, което вече се е случило, но все още не е напълно отминало, а заглавието насочва зрителя към лично изживяване. Сомов допълва, че ехото съществува само ако има кой да го чуе, а по същия начин фотографията оживява чрез погледа на зрителя – когато той застане пред образите, неговите собствени спомени и усещания започват да „отекват“.
„Избрах името Resonare, защото обединява всички пластове на изложбата – гробищното пространство, човешкия фактор, разрушението, птиците. Всички те са различни проявления на едно и също явление – отзвука на живота“, казва фотографът. Изборът да снима подобни пространства не е случаен, а е продиктуван от желанието му да изследва границата между живота и паметта, между настоящето и вечността. За него те са изпълнени със символи, които очакват да бъдат забелязани, а човешкото присъствие, добавено в кадрите, се превръща в посредник между времената. Авторът допълва, че темата е провокирана не само от негови лични преживявания, но и от изследвания на фотографи като Расмус Фюрлеф, Саймън Марсдън и други, които използват гробищните пространства като сцена на чувствителни художествени изрази.
Румен Сомов е фотограф, режисьор и татуист. Завършва магистратура със специалност „Филмова и телевизионна режисура“, след което завършва и втора магистратура по фотография. Дълги години е творчески ръководител в Народно читалище „Възродена Искра – 2000“, жури и организатор в много национални конкурса и мероприятия. До 2024 година е председател на неправителствената организация „Юнайтед авангард артист“, развиваща се в сферата на фотографията, театъра и кино изкуството, печелейки награди от различни конкурси в страната и чужбина. Създател на единствения Музей на Бай Ганьо в казанлъшкото село Енина.
БТА
Последвайте ни и в Телеграм