Taзи вечер, 9 април, от 17:00 до 19:00 часа е откриването на вернисажа „Нишките на паметта. Поглед към архива на Димитър Велев“.
Изложба, която ще може да разгледате в Музей „Ахинора“ до 14.06.2026.
Точно сто години са изминали, откакто Иван Милев дарява своята „Ахинора“ на галерията в родния си град. И днес, век по-късно, отново едно щедро дарение е поводът за тази изложба. От създаването на картинната колекция през 1901 г. до днес, акцентът върху дарението остава основният и най-ценен жест за попълване на фондовете на институцията.
Огромна е признателността ни към г-жа Полина К. Карадимова, благодарение на която днес имаме възможност да открехнем част от един вълнуващ житейски и творчески път, започващ в Казанлък през 1896 г.
Не е толкова далеч времето, когато на приложното изкуство се е гледало като на занаят, задоволяващ предимно нуждите на бита, а не толкова като на произведение на изкуството. Всяка стопанка сама е произвеждала тъканите, които са красели дома ѝ. Шарките и багрите са се онаследявали и пренасяли през поколенията, изграждайки специфичната естетика на всеки регион в България. Един от първите големи изследователи, който дълги години се занимава с историята на килимарството по българските земи, е Димитър Велев. Работата му е белязана от стремежа да се изведе на преден план „нашето, ценното и хармоничното в старите килими“.
Името на Димитър Дончев Велев се оказва непознато дори за хората от родния му град. Роден в Казанлък на 17 юни 1896 г., той се развива като индустриалец, учен, творец и благодеятел. Син е на търговеца и ветеран от Освободителните войни Дончо Велев, чийто род произхожда от Долно Сахране, Казанлъшко. Димитър също участва в Първата световна война. След края ѝ, през 1921 г., се дипломира успешно в Юридическия факултет на Софийския университет. През този период страстта му към килимарството се задълбочава и намира професионален израз в придобитото през 1927 г. звание „майстор-килимар“.
В София, успоредно с адвокатската си практика, Димитър Велев развива и килимарска дейност. Там той създава килимарска къща „Багра“, а в Казанлък – килимарска работилница със същото име. Къща „Багра“ става един от най-големите производители и износители на български килими, известни с високото си художествено и производствено качество, претворявайки мотиви от българското народно наследство. През 30-те години на ХХ век Димитър Велев открива килимарски работилници в още няколко града в страната. Води курсове по чипровски килими в с. Копиловци, по котленски в Ботевград и ръководи школа за персийски килими в Златица. Занимава се както с художественото проектиране, подчинено на вековните български традиции, така и с проблемите, свързани с изпълнението: технология на българските килими и гоблени, растителните багрила в България и битовото боядисване, народните престилки и тяхната украса.
През 1929 г. килимарска къща „Багра“ взема участие в престижния Лайпцигски панаир. През 1934 г., по време на коледните празници, е организирана голяма занаятчийска изложба в Казанлък. Сред изложителите е и „Багра“, чиито килими напълно конкурират вносните персийски образци. Само в първия си ден изложението е посетено от над 5000 граждани и гости на града. През 1937 г. на Международното изложение в Париж (Exposition Internationale des Arts et des Techniques, Paris 1937) „Багра“ получава Гран при (Diplôme de Grand Prix) за килимите си, както и медал от Международното изложение на занаятите в Берлин през 1938 г. От 1940 г. Димитър Велев е удостоен със званието „придворен килимар“ на Н. В. Цар Борис III.
След края на Втората световна война на ул. „Леге“ № 39 отваря врати и галерия „Багра“, в която свои изложби представят художници като Атанас Михов и Людмил Руневски, както и майстори на приложното изкуство като Руска Попвасилева, Стефан Пейчев, Асен Василев, Георги Куртев, Никола Чехларов и др.
От 1948 г. до края на живота си Димитър Велев се отдава на научна работа като сътрудник на Института за изобразителни изкуства при БАН. За нуждите на обучението по килимарство през 1950 г. Велев пише „Учебник по килимарство за девическите професионални училища“. Автор е и на няколко статии по проблемите и историята на килимарството, повечето от които са отпечатани в „Известия на Института за изобразителни изкуства“. През 1960 г. излиза от печат неговата книга „Български килими до края на XIX в.“.
Заедно с проф. Георги Богданов (1910–1974) през 1949 г. създават първото в България ателие за стенни килими – „Ателие за гоблени“. Освен художествени проекти на проф. Богданов и Д. Велев, в него се изработват и проекти на пионера на българския дизайн, родения също в Казанлък – Васил Стоянов (1926–1980).
С тази изложба правим опит да проследим нишките на една богата житейска и творческа биография. Ред по ред, чрез дарените архивни документи и произведения, разплитаме интригуващата история не само на една личност, но и на множество човешки съдби, преплели пътищата си. Надяваме се тази експозиция да бъде само началото в преоткриването на Димитър Велев – творец, изследовател и пазител на българската традиция.
Екип, работил по изложбата:
Цветелина Велкова – уредник
Венелина Пеева, завеждащ отдел „Етнография“ при ИМ „Искра“ – консултант
Георги Шаров – художник
Джоана Брадшоу – преводач
Кирил Георгиев – технически сътрудник
Генерален медиен партньор за 2026 година на Художествената галерия на Казанлък е Българското национално радио.
Текст и снимка: Художествена галерия – Казанлък
Последвайте ни и в Телеграм