Тазгодишното издание на проекта „Пос(в)щение на картина“ в Художествената галерия в Казанлък продължи и през месец април в разговор с писателката Татяна Попова. Инициативата, чиято цел е укрепването на диалога между литературата и изобразителното изкуство, представи авторски текст на Попова, посветен на картината “Твърдо гориво” (1992) на художничката Стефанка Стойчева (1952). По време на дискусията основни бяха темите за носталгията и ценността на литературата като средство за истината, за които Попова говори и в романа си “Алея на тебеширите”.
Относто картината, Татяна Попова посочи, че не е проучила нищо за нея, за да може текстът да бъде откровен. “Нарочно не исках да разбирам нищо за картината, за да може разказът да излезе директно от сърцето и от образа”, посочи още тя и допълни, че процесът на писане е бил труден именно поради силното чувство за носталгия, което картината е породило у нея. “Беше ми трудно, защото носталгията ме разтресе”, добавя тя.
В посвещението си, Попова намира отражение на преходния период. “Както и в романа може би е време вече да продължа напред, да оставя това мое любимо време”, посочи Попова. В “Алея на тебеширите” Попова се обръща към миналото и към детството през прехода като ключови за изграждането на личността. “Това е роман за миналото, за най-хубавото време. Светът се усещаше по-интересен, по-любопитен, не толкова скрит в индивидуалното. Успяхме да експериментираме, според мен това е основното”, допълва авторката.
Като преподавател по литература, тя директно наблюдава и разликата между поколенията. “Нашите страхове бяха да не би да пропуснем нещо от живота. При тях в още по-голяма степен идеята е за това да бъдат навсякъде, да вземат най-доброто”, посочи Попова и допълни, че децата на прехода са били по-идеалистични и развълнувани за бъдещето. “Ние мечтаехме повече, докато сега са много по-практични. Сякаш не мечтаят толкова. Поне така си мисля”, каза тя.
Попова също сподели, че се е сбъднала и една от мечтите ѝда преподава произведенията на Виктор Пасков.
Авторката разкри и как създава героите в своите книги. “Когато започнеш да пишеш, изпадаш в нещо като транс. Историята следва своя ход и героите правят каквото си пожелаят. Сърдя им се, страдам за тях”, каза Попова и допълни, че оставя героите да разкрият характерите си по време на творческия процес.
За ролята на литературата в обществото, Попова посочи, че трябва да се стреми към истината и да отразява живота такъв, какъвто е. “Литературата в никакъв случай не трябва да бъде учебник по морал. Трябва да е искрена. Никога да не пишеш така, сякаш трябва да паснеш на дадени идеи на обществото, дори най-морално деградиралия момент не трябва да бъде отминат”, отбеляза тя.
Срещата приключи с участието на публиката в създаването на “внезапен” музей на спомени от 21-ви век. Някои от представените бележки гласят: „Получих първия си GSM“; „Ароматът, носещ се от хлебарницата“; „Музиката на Дони и Нети“; „Свободата“ и др.
„Пос(в)щение на картина“ ще продължи и през идните месеци, съобщи модераторът Гергана Атанасова, по чиято идея се осъществява проектът. Следващият гост е поетесата Албена Тодорова, а разговорът с нея ще се проведе на 14 май.
Художничката Стефанка Стойчева е родена на 13 юни 1952 в град Шипка. Завършва живопис в Националната художествена академия при проф. Добри Добрев. Открива собствено студио в Стоян-Стайновата къща в Казанлък, където и работи дълги години. Нейни творби са притежание на НХГ, СГХГ, както и на множество художествени галерии из страната. Стефанка Стойчева е включена в книгата „120 години българско изкуство (1892–2012)”. Тя продължава да рисува и да твори и днес.
Последвайте ни и в Телеграм