На 9 май, от 17:00 до 19:00 часа, Художествената галерия – Казанлък отваря врати за представянето на вернисажа „Образът на розата – към една (не)възможна история на изкуството“. Изложбата проследява нелинейната история на човешката култура чрез символиката на розата – визуална емблема на разбиранията ни за красота, преходност и неизменност.
Вернисажът излага произведения на изкусвото на български автори в съвместност с тези на чуждестранни творци, гостували в Казанлък през традиционните международни пленери на 70-те и 80-те години. Изложбата има за цел да преразгледа образа на родната Казанлъшка долина в топос на наднационалното, поради ценността си като един от емблематичните центрове в розопроизводството. Чрез изложените творби, авторите обвързват в символичен диалог сферите на изкуството и икономиката, като очертават пресечната точка между индустриалния подем на региона и ролята на изкуството в изобразяването на ефирността на цветето.
В българската история и култура, розата преминава под множество образи по пътя си към „очовечаване“. Тя започва своя живот като сакрален йероглиф в иконописта, преминава през етнографската памет за „родното“, натоварва се с идеологическата тежест на социалистическия труд, за да се освободи накрая в модерния натюрморт като чиста живописна енергия.
Розата има и многовековна история като световен обект на философско размишление, която може да бъде проследена от античната максима „Sub rosa“ (под розата), утвърждаваща цветето като символ на мълчанието и свещената тайна, до мистичната концепция на Данте Алигиери за „Небесната роза“ като крайна цел на божественото съзерцание. Тя е също и олицетворение на парадоксалността – едновременно нежност и оръжие, чрез деликатността си и бодлите си. Италианският писател и философ Умберто Еко пише за образа на розата в романа „Името на розата“: „Stat rosa pristina nomine, nomina nuda tenemus“ – „Древната роза стои само с името си, ние притежаваме само голи имена“.
Екипът, работил по представянето на проекта, е: Пламен Петров – уредник; Цветелина Велкова – асистент и фондохранител; Георги Шаров – художник; Джоана Брадшоу – преводач; Кирил Георгиев – технически асистент.
Събитието е част от културния календар на галерията, с който се отбелязва 125-ата годишнина от полагането на основите на художествената колекция на Художествена галерия – Казанлък.
Последвайте ни и в Телеграм