Кметицата Стоянова наклеветила собствениците на Къщата с купола пред Министерството на културата

С огромна горчивина в тона Михаил Стайнов – наследникът на прословутия казанлъшки род и на Къщата с купола на ул.„Иван Вазов“, сподели във Фейсбук, че местната кметица Галина Стоянова е сигнализирала срещу него с обвинение, че не поддържа къщата, която е  национална културна ценност. След оклеветяването в Казанлък пристига комисия от културното министерство, извършва оглед и констатира, че сигналът е скалъпен.

Къщата с купола е забележителна не само с архитектурата си, а и с това, че единствените останали стенописи на художника Иван Милев се намират вътре в нея.

Миналата година Михаил Стайнов я обяви за продан, тъй като възрастта и здравословното му състояние не позволява да пътува често от София до Казанлък, за да я поддържа.

Наследникът на Стайнови категорично отказа да дари къщата с фреските на община Казанлък, тъй като родът му неведнъж е дарявал на града, но волята му не се спазвала.

Фрапантният пример е дарената от баба му Бонка Стайнова сграда за детски дом, където вместо детско заведение се е настанил офиса на ГЕРБ.

Стайнов в по-ранни разговори с репортери на Пресс ТВ сподели, че предпочита да продаде къщата, отколкото да я дари и се надява да се появи някой меценат-купувач.

Цяла година властта в Казанлък и културната общественост остават глухи, за това че Градът на стоте художници може да се лиши от изумителните стенописи на Иван Милев.

Единствена изкуствоведът с родови корени от Казанлък – проф. Милена Георгиева, прояви остра болезненост и организира онлайн петиция, в която приобщи видни интелектуалци, подкрепящи призива й, че трябва „да се погрижим за това наследство и то да стане общонародно и общодостъпно“ като къщата се превърне в музей на Иван Милев, за което да помогнат местната и държавната власт.

Към момента къщата е на тезгяха, а както се разбира от поста на Михаил Стайнов – след огледа на експертите от Министерството на културата е констатирано, че „няма извършена несъгласувана по реда на Закона за културното наследство, намеса по сградата – Национална културна ценност …, като същата е в запазена в много добро състояние, заедно с всички нейни елементи.“

Постът-изповед на Михаил Стайнов е публикуван във Фейсбук-страницата Стоян-Стайновата къща в Казанлък. Ето целият текст:

„Точно преди една година, на 3 юни 2020 за последен път (в буквален и преносен смисъл) бях в родната си (в буквален и преносен смисъл) къща и в родния си град. Предишните две години се прощавах с тях, но и миналата година се наложи да направя това усилие още веднъж. Общинската управа била подала сигнал в Министерството на културата, че Къщата-паметник на културата се уврежда от действията на собствениците й (Писмо … „на г-жа Галина Стоянова – кмет на Община Казанлък, относно данни за извършена намеса на сграда – недвижима културна ценност“). Наложи се да отида и да приема комисия от Инспектората за опазване на културното наследство и Националния институт за недвижимо културно наследство, определена със заповед на Министъра на културата. Комисията извърши обстоен оглед на цялата къща до най-малките детайли от сутерена до тавана, отвън и отвътре. На база на извършената проверка по документи и на място, отразена в официален Констативен протокол, комисията заключава, че „няма извършена несъгласувана по реда на Закона за културното наследство, намеса по сградата – Национална културна ценност …, като същата е в запазена в много добро състояние, заедно с всички нейни елементи.“

На друго място тук не съм споменавал Димитър Дамянов – местния строителен предприемач. Сградата е строена преди 115 години и благодарение на старанието му, високия професионализъм и отговорността при изпълнението на строежа, сградата може да се поддържа в такова добро състояние до днес. Благодарение на сигнала на общината получихме едно много компетентно обследване и становище за състоянието й.

А за града ми останаха сили само да мина и да запаля свещ в енориаршеската черква „Света Троица“.

От много време не бях влизал в страницата и с неудоволствие констатирам, че администраторът е направил промени в организацията й. Заличил е и някои публикации. Трудно ми  е да се ориентирам. Може би в бъдеще няма да пиша повече в нея.“