Д-р Петрана Стойкова: Трябва да се ограничат злоупотребите със социологическите проучвания

0
3431
,

Периодът е неподходящ за изследване на общественото мнение по редица проблеми, които вече изглеждат не толкова наболели в резултат на пандемията, коментира в интервю за Пресс ТВ социологът д-р Петрана Стойкова

Петрана Стойкова е преподавател в Катедра „Социология“ към Философски факултет на Югозападен университет „Неофит Рилски“.

През 2008 г. защитава дисертационен труд на тема „Модели на електорално поведение в България в период на преход (1989-2007)“. Води лекционни курсове по социология на правото, социология на културата и по учебната дисциплина „Избори и избирателни системи“. Научните й интереси са и в областта на социологията на политиката и социологията на образованието.

Специализира във Вроцлав, Варшава, Братислава. Два от последните изследователки проекти, в които е ангажирана са: „Young Adulllt. Policies Supporting Young Adults in their Life Course. A Comparative Perspective of Lifelong Learning and Inclusion in Education and Work in Europe“ (EU Horizon 2020) и „Култура на дарителство в сферата на образованието: социални, институционални и личностни измерения“ (2014-2017), финансиран от Фонд научни изследвания.

– Какви рискове постави пред социолозите ситуацията, в която попаднаха и те, и българските граждани?

Д-р Стойкова: Настоящата пандемия от коронавирус ни изправи пред някои предизвикателства. Налагат се промени в начините на провеждане на проучванията на терен.

Лично аз замених предвидени Face to face интервюта (провеждат се „лице в лице“ – интервюираният и интервюерът се срещат) с онлайн анкета. Тъй като въпросното изследване има и информативна цел, не съм сигурна до колко тя е постигната.

Освен това периодът ми се струва неподходящ за изследване на общественото мнение по редица проблеми, които вече изглеждат не толкова наболели в резултат на пандемията.

-Как социологическите агенции гарантират обективността на резултатите от събраната и обработена информация?

Д-р Стойкова: Чрез няколко основни стъпки, сред които са прилагането на добър инструментариум какъвто е анкетната карта; правилния подбор на метод на регистрация на първичната информация – анкета или интервю; следването на високи етични стандарти от страна на интервюерите и коректната обработка на събраната емпирична информация.

Много стриктно следва да се спазва от социолозите Етичният кодекс на БСА (Българска социологическа асоциация), където категорично е формулирано: „В професионалната си дейност социолозите не би трябвало да се ръководят от или подчиняват на целите на възложителя (политически, икономически, религиозни и т.н.), независимо от това дали ги споделят, или не. Те не би трябвало да допускат изследването им да се използва за постигане на недемократични цели или такива, които имат за последица дискриминация на отделни групи“.

– Имат ли право читателите да имат съмнения в професионалната добронамереност на някои социологически агенции?

Д-р Стойкова: Читателите могат да имат съмнения в коректността на представените данни от конкретното проучване, когато липсва информация за начина на подбор на анктетираните/интервюираните – относно  представителността на изследването, броя на изследваните лица и периода на провеждане на проучването на терен.

-Има ли днес предизвикателства пред методиките на социологическите агенции предвид необичайната обстановка, предизвикана от Covid 19?

Д-р Стойкова: В резултат на въведените епидемични мерки, възможностите за прилагане на някои от изследователските методи са ограничени. Така например Face to face интервюто е неприемливо както за интервюираните, така и за интервюерите (това се отнася и за дълбочинното интервю). 

Затруднението е и за провеждането на включеното наблюдение,   фокус-групи и др.

-Могат ли социологическите прочувания да повлияят спекулативно на нагласите?

Д-р Стойкова: Влиянието на представените в медиите данни от социологически проучвания зависи преди всичко от пряката ангажираност на гражданите с изследвания проблем.

Може би най-голям интерес представляват електоралните изследвания (изследванията във връзка с изборите). Този вид проучвания могат да се разглеждат като фактор, определящ вота, макар и на малка част от избирателите (нямам данни как влияят – дали в подкрепа на водещи или губещи партии или кандидати), поради което трябва да се ограничат злоупотребите с тях.

Някои от последните публикации на д-р Стойкова, които може да потърсите:

  • Феминизация на учителската професия в България (Сп. „Стратегии на образователната и научната политика“)
  • The Gender Gap in Charitable Giving for Education: a case study

from Bulgaria in the period from 1878 to 2015 (Annual of ISPJR 2018, XLII/Special Issue)

  • Основни мотиви за дарителство в сферата на образованието (Сб. „Дар и култури на

дарителство за образование: теории, институции, личности“)

  • Ценността на дарителството (Сб. „Дар и култури на дарителство за образование: теории, институции, личности“)
  •  Правната култура в условията на глобализация (Сп. „Проблеми на постмодерността“)
Коментари от Фейсбук